Игри

Информация за страница Садово

Останки от праисторическо селище се намират на 2 километра от Садово в югозападна посока. Броят на тракийските типични могили е огромен, което е още едно категорично доказателство за дългогодишната история на града. Един от най-красивите седящи идоли е открит на територията на общината, като за направата му е използвана глина. Този глинен идол е част от българската национална съкровищница, а към настоящия момент се пази на съхранение във Виенския исторически музей. Уникалните по характер находища на местна сива керамика са обичайно явление за целия регион. От епохата на Римската империя също има богато наследство, което отново подчертава многовековната история на населеното място. Приблизително три хиляди е площта декари обработваема земя в годините непосредствено преди Руско – Турската освободителна война от 1878 година. Основният поминък на населението през този период е скотовъдството, което включвало отглеждането на овце, коне, свине и крави. Основният отглеждан продукт пък е оризът, който наред със скотовъдството служи като прехрана на по-голямата част от местните жители.

    Името си градът получава от великия Иван Вазов, когато е гост в населеното място при откриването на Държавното земеделско училище. В резултат на изобилната растителност той предлага селището да се нарича Садово вместо Чешенгир. За предприемчивия и находчив дух на местното население най-много говори един факт, който е повече от показателен. По времето, когато страната е управлявана от Фердинанд, Катуница е основен доставчик на аспержи за намиращия се в столицата дворец. Ягодовият пулп и атрактивната рекламна кампания за ягодите не може да не смае дори ярка личност като французина Анри Жервелие, който пристига в града през 30-те години на изминалото двадесето столетие. Пресните плодове се поднасят на всички пътуващи по жп линията от млади български девойки. Линията по онова време се нарича Конвенционала, а кошничките с ягоди били с френски и английски надписи. В Катуница за пръв път в страната се отглеждат култивирани върби в промишлени количества. Основната заслуга на това е на Благой Данов, който ги внася през 1919 година. 14 години по-късно той изпраща първият товарен вагон върбови пръчки за плетени изделия в големия турски град Истанбул. По отношение на забележителностите, ярък за региона е разположеният в село Болярци етнографски музей.

    Институтът по генетични ресурси Константин Малков се намира в Садово, като е основан още през 1902 година. В града се намира и Националната семенна генна банка, в която се пазят на съхранение над 60 000 образци на интродуцирани и местни растения. Основаната през 1833 година Селскостопанска гимназия е една от най-старите на територията на страната. Именно тя поставя началото на земеделското образование в България. Сред редовните събития се открояват събора на 24 май, както и Празникът на фъстъка. Той се провежда през последната събота или неделя на третия месец от годината. Няколко на брой са известните личности, родени в града. На първо място това е Константин Малков, на когото е кръстен институтът. Той е агроном и пръв полага основите на опитното дело в страната. Известният ботаник с чешки произход Вацлав Стибърни също е роден в града, като той има съществен принос в изучаването на българската флора.

Етикети:   България , Градове
eXTReMe Tracker